• Божествена любов
• Свобода
• Метаморфоза

Daphne е астероид, открит през 1856 г. и наречен на красивата нимфа Дафне, любимата на Аполон. В разказа на Овидий богът е завладян от любов към нея, но Дафне принадлежи на дивата природа и цени свободата си повече от всичко. Когато Аполон се приближава до нея, тя се преобразява в лаврово дърво, а той превръща лавъра в свое свещено растение и вечен символ на слава и почит. Така Daphne носи красивия архетип на недостижимата,  онази, която може да бъде силно желана и обичана, но не може да бъде притежавана. Нейните символи са лавърът, гората, вятърът и свободно развяващата се коса. В нея любовта и свободата не са противоположности: истинската любов трябва да остави другия свободен. (Ovid, ca. 8 CE/2004; Griffiths, 2015)

В наталната карта Daphne показва магнетизма на свободния дух — мястото, където човек привлича именно защото остава верен на себе си и запазва частица недостижимост. Тя може да описва любов, в която има силно желание и възхищение, но също необходимост от пространство, собствен избор и свобода.

Цитирани източници :

Barnard, M. E. (1987). The myth of Apollo and Daphne from Ovid to Quevedo: Love, agon, and the grotesque. Duke University Press.

Dorly, C. (2019). Daphne: A myth of metamorphosis, metamorphoses of a myth. Cahiers jungiens de psychanalyse, 150(2), 49–67. https://doi.org/10.3917/cjung.150.0049

Griffiths, A. H. (2015). Daphne, nymph of Greek myth. Oxford Classical Dictionary. Oxford University Press. https://doi.org/10.1093/acrefore/9780199381135.013.2022

Nicoll, W. S. M. (1980). Cupid, Apollo, and Daphne (Ovid, Met. 1.452 ff.). The Classical Quarterly. Cambridge University Press.

Ovid. (2004). Metamorphoses (D. Raeburn, Trans.). Penguin Classics. (Original work published ca. 8 CE).

Tutter, A. (2011). Metamorphosis and the aesthetics of loss: I. Mourning Daphne—The Apollo and Daphne paintings of Nicolas Poussin. The International Journal of Psychoanalysis, 92(2), 427–449. https://doi.org/10.1111/j.1745-8315.2011.00396.x